Фетишизмът

Сексуалният фетишизъм е болезнено сексуално влечение към предмети, собственост на определени хора (чанти, обувки, чорапи, мъжки гащи и др.). За да се сдобие с тези предмети, фетишистът често ги краде от собственика им. Удовлетворяването на сексуалното влечение се постига чрез мастурбация посредством или с помощта на предмета-фетиш.

Фетишизмът е описан за първи път от Зигмунд Фройд. Той е форма на парафилия, при която обектът на фиксация е определен неодушевен предмет или част от човешкото тяло. Терминът произлиза от „фетишизъм“, обща концепция за приписване на свръхестествени качества на някой обект или създаването от хора на обект, който има сила над други хора. Маркс също използва този термин, като анализира понятието стока.

Съвременни теории за фетишизма

Въпреки че фройдистката теория за фетишите изглежда странно и е основана на анекдотични, а не на емпирични доказателства, Фройд открива един критичен аспект на човешката сексуалност: връзката между оргазмите и обуславянето. Продължаващо изследвания правят тази връзка още по-ясна. Например едно изследване, публикувано от д-р Лик M. Кулън на 14 април 2003 г. на Конференцията по експериментална биологияв Сан Диего, Калифорния, мъжки плъхове, привикнали да правят секс в определена клетка, имат повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си просто поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска или дори миризма на женска. Настъпило е сексуално обуславяне. Предполага се, че човешката сексуалност може би по същия начин е свързана с обуславянето, което би могло да обясни феномена на сексуалния фетишизъм.

Това е в съгласие с теорията, че фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство — феномен, който е подкрепен не само от анекдотични доказателства при хората, но може да бъде демонстриран експериментално при животни.

Предполага се също, че съвременният свят прелага много възможности за свръхвъзбуждане, основано на обекти, които едновременно имитират и засилват естествени дразнители.

Често срещани фетиши са чорапи, обувки, ръкавици, перуки, пиърсинг, бельо, пелени или други облекла, направени от специфични материали като гума, кожа, латекс, наилон. Също често срещан е трансвестният фетишизъм, при който фетиш е обличането в дрехи на другия пол. Някои материали за дрехи са фетиш за малки групи от хора вероятно, защото материалът стои като „втора кожа“, която въздейства като фетишистки заместител на собствената кожа на този, който ги носи. Най-често срещаните форми на това са фетишизмът към латекс (спандекс, еластан, ликра, и др.) и гума, при които материята е разтегателна и лъскава, преувеличавайки някои свойства на човешката кожа.

Други фетишистки привързаности могат са тези към определени части на тялото като косми по главата или тялото, крака, ходила или гърди, наместо привързаността да е към човека като личност. Това би могло да обясни изкривяването на ходилата в Китай преди 1911 г. и гръдните протези в наше време.

Понякога цели култури могат да развият даден фетиш до такава степен, че той да престане да бъде възприеман като фетиш, а просто като „нормално“ желание, например фетишът към глезена в късновикторианска Англия или съвременният фетиш към дамско бельо.

В този смисъл може да се каже, че при всички нормални индивиди, които смятат определени качества на тялото за сексуално привлекателни, съществува определена степен на фетишистко възбуждане. Фетишиското възбуждане обаче се смята за проблем, само когато пречи на нормалното функциониране в секса или въобще в обществото. Понякога понятието „фетишизъм“ се използва само за случаите, в които нефетишисткото сексуално възбуждане е невъзможно.

Въпреки че тези форми на фетишизъм се срещат най-често, фетишизмът, както и други форми на човешката сексуалност, може да бъде изключително разнообразен и може да обхваща почти всеки аспект на човешкото поведение.

Известен брой поджанрове на порнографията обслужват интересите на фетишистите със съответна еротика под формата на фетиш арт.