Първообразът на днешните компактни и добре познати устройства се наричал “стационарен манипулатор”. Той представлявал странен хибрид на шезлонг с парен локомотив. Употребата на това странно съоръжение било научно обосновано, а използването му съвсем не било с “развлекателна” цел.
Терминът “истерия” произлиза от гръцката дума hystera – матка. В продължение на векове лекарите смятали, че именно този женски орган стои в основата на всички немотивирани прояви на раздразнителност, нарушения в съня, чести припадъци и непрестанни и разнообразни болки. Великият Хипократ, а по-късно и средновековният хирург Амбруаз Паре считали, че причината за непоносимите женски неволи се криела в баналния ”застой” на телесни сокове. Твърдо убедени във “вината” на най-важния репродуктивен женски орган, те нарекли целият комплекс от симптоми с термина “истерия”.
Древните лекари, изхождайки от “етиопатогенезата” на истерията открили много прост и надежден начин на лечение. За да раздвижат застоялата кръв и останалите телесни сокове, натрупани в матката, те започнали да практикуват....вагинален масаж. Тoзи метод бил считан за напълно нормален както от обществеността, така и от църквата. Тогавашните медици твърдо вярвали в неговото ползотворно и ефикасно действие. Клетвата на Хипократ ги предпазвала от прелюбодеяние, а пациентките били изключително доволни.
Нелеката процедура се изпълнявала собственоръчно от лекаря, а стоновете и движенията на пациентката се тълкували като “истеричен пароксизъм” – т.е свидетелство за успешното прогонване на заболяването. След “кризиса” болестта напускала жената като превръщала капризната дама в спокойно и кротко създание – Не за дълго, за съжаление!
След време истерията отново напомняла за себе си, а изтощените от трудоемките манипулации медици започнали да мислят как да автоматизират труда си. През 1869 г американският лекар Джордж Тейлър патентовал стационарен “манипулатор”, който по думите на своя изобретател напълно механизирал процедурата. Уредът представлявал шезлонг в средата, на който се намирала вибрираща глава, задвижвана от парен двигател.
Терминът “истерия” произлиза от гръцката дума hystera – матка. В продължение на векове лекарите смятали, че именно този женски орган стои в основата на всички немотивирани прояви на раздразнителност, нарушения в съня, чести припадъци и непрестанни и разнообразни болки. Великият Хипократ, а по-късно и средновековният хирург Амбруаз Паре считали, че причината за непоносимите женски неволи се криела в баналния ”застой” на телесни сокове. Твърдо убедени във “вината” на най-важния репродуктивен женски орган, те нарекли целият комплекс от симптоми с термина “истерия”.
Древните лекари, изхождайки от “етиопатогенезата” на истерията открили много прост и надежден начин на лечение. За да раздвижат застоялата кръв и останалите телесни сокове, натрупани в матката, те започнали да практикуват....вагинален масаж. Тoзи метод бил считан за напълно нормален както от обществеността, така и от църквата. Тогавашните медици твърдо вярвали в неговото ползотворно и ефикасно действие. Клетвата на Хипократ ги предпазвала от прелюбодеяние, а пациентките били изключително доволни.
Нелеката процедура се изпълнявала собственоръчно от лекаря, а стоновете и движенията на пациентката се тълкували като “истеричен пароксизъм” – т.е свидетелство за успешното прогонване на заболяването. След “кризиса” болестта напускала жената като превръщала капризната дама в спокойно и кротко създание – Не за дълго, за съжаление!
След време истерията отново напомняла за себе си, а изтощените от трудоемките манипулации медици започнали да мислят как да автоматизират труда си. През 1869 г американският лекар Джордж Тейлър патентовал стационарен “манипулатор”, който по думите на своя изобретател напълно механизирал процедурата. Уредът представлявал шезлонг в средата, на който се намирала вибрираща глава, задвижвана от парен двигател.
Постепенно този начин на лечение спечелил такава популярност, че станал повод за всякакви международни изследвания. Във Франция лекарите започнали задълбочено да изучават стоновете на жените, като същевременно щателно наблюдавали съкращаването на влагалищните мускули. Изводът, до който достигнали бил, че в момент на “кризис”организмът изхвърлял застоялата кръв от половите органи обратно в общото кръвообращение в тялото. Терминът “оргазъм” се появил по-късно.
Първият електрически вибратор бил изобретен няколко години след внедряването на вибриращия шезлонг. За разлика от предшественика си, новият уред бил преносим. В началото обаче, докторите срещали огромни затруднения с електрозахранването на устройството. Понякога енергията от два големи акумулатора се оказвала недостатъчна за постигане на “истеричния пароксизъм”, а това незабавно водело до обостряне на заболяването. С навлизането на електрическите мрежи, този проблем бил решен.Електрическите масажори широко навлезли в клиничната практика. Специалистите започнали да ги наричат “вибратори” и горещо препоръчвали тяхната употреба в домашни условия.
Не липсвали предприемчиви изобретатели, които в стремежа си към универсалност предлагали на пазара вибратори, които с помощта на различни приспособления можели да се използват и като миксери и дори като шевни машини.
В началото на 20-ти век домашните вибратори навлезли в масовото производство. Въпреки многобройните публикации в тогавашната преса, че истерията трябва да се лекува под медицински надзор, вибраторите се превърнали в неизменен атрибут върху нощното шкафче на жената. Нищо не подозиращите съпрузи твърдо вярвали, че нежните им половинки се занимат с ефективно и полезно самолечене. По това време никой дори не подозирал, че майката-природа е надарила и жената със способността да изпитва наслада от секса.
Първият електрически вибратор бил изобретен няколко години след внедряването на вибриращия шезлонг. За разлика от предшественика си, новият уред бил преносим. В началото обаче, докторите срещали огромни затруднения с електрозахранването на устройството. Понякога енергията от два големи акумулатора се оказвала недостатъчна за постигане на “истеричния пароксизъм”, а това незабавно водело до обостряне на заболяването. С навлизането на електрическите мрежи, този проблем бил решен.Електрическите масажори широко навлезли в клиничната практика. Специалистите започнали да ги наричат “вибратори” и горещо препоръчвали тяхната употреба в домашни условия.
Не липсвали предприемчиви изобретатели, които в стремежа си към универсалност предлагали на пазара вибратори, които с помощта на различни приспособления можели да се използват и като миксери и дори като шевни машини.
В началото на 20-ти век домашните вибратори навлезли в масовото производство. Въпреки многобройните публикации в тогавашната преса, че истерията трябва да се лекува под медицински надзор, вибраторите се превърнали в неизменен атрибут върху нощното шкафче на жената. Нищо не подозиращите съпрузи твърдо вярвали, че нежните им половинки се занимат с ефективно и полезно самолечене. По това време никой дори не подозирал, че майката-природа е надарила и жената със способността да изпитва наслада от секса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар