вторник, 10 август 2010 г.

Клиторът


Клиторът (clitoris, lat.) се явява част от външните женски полови органи, разположен в горния полюс на малките срамни устни. От анатомична гледна точка, той е аналог на мъжкия полов орган – половият член (penis, lat.), като също е изграден от две пещеристи тела (краката на клитора), всяко от което поотделно е обвито от дебела съединителнотъканна (влакнеста) мембрана, която завършва в глава на клитора. Влакнестата мембрана от двете тела се свързва по средата на органа, над срединната му повърхност, като образува преграда, към която се прикрепват еластични и гладкомускулни влакна.
Всяко пещеристо тяло е свързано с нервни клончета идващи от големия седалищен нерв, както и от срамните нерви, като в същото време два седалищно-кавернозни мускула се закрепят към крачката на клитора. От вътрешната част на главата и пещеристите тела се образува сложно нервно сплетение, богато на множество нервни окончания, съдържащи телцата на Пачини, Майснер, колбичките на Краузе, телцата на Догел. Допълнителни нервни влакна идват и от вътрешния срамен нерв. Кръвоснабдяването на клитора се обезпечава от клончета на вътрешната срамна артерия. Притока на артериалната кръв и венозното отичане са еднакви като с мъжкия полов член.
Главата на клитора отгоре и отстрани е покрита с фина кожа, който образува т.нар. крайна плът или препуциум на клитора (praeputium clitoridis), подобно на кожата на пениса. В изграждането на тази кожа, участват страничните крачета на малките срамни устни. Отдолу под клитора е разположена неговата юздичка, или гемче (frenulum clitoridis), който е образуван от средните кожни крачета. Отгоре клиторът е покрит от нежна кожа, която се явява продължение на покривката на малките срамни устни. Тази кожа е богата на мастни жлези, чийто секрет, нар. смегма, обикновено се натрупва около клитора, както и в браздата между големите и малките лабии на жената. Процесът е подобен като образуването на смегма при мъжете.
Клиторът е изключително богат на нервни окончания, което го прави доста чувствителен към пипане, разтриване и повишаване на температурата. Това е уникален орган, чиято единствена функция се заключава в това, да концентрира и натрупа сексуалните усещания при жената. Такъв орган – натоварен с такава функция – при мъжа на практика отсъства, или е заместен от комплексния орган пенис, имащ и други функции. Ерекцията на клитора се явява една от главните реакции на сексуална възбуда при жената (аналог на ерекцията при мъжа). За разлика обаче от ерекцията на мъжкия полов орган, която се осъществява бързо, то реакцията на клитора на полова стимулация се явява минимум след 35-60 секунди от началото на въздействие на стимула. Обикновено първо реагира влагалището, с увеличаване на своята секреция и мокрота, а едва след това се включва и клитора.
Големината и външния вид на клитора силно варират. На дължина може да бъде от 5 mm до 2-3 cm, като при някои жени е и доста по-голям. На диаметър, размерите са средно от 2 до 20 mm. Все още не съществуват данни в сексологичните проучвания, които да потвърждават, че сексуалните усещания на жената и тяхната интензивност са пропорционални на големината на клитора. Съществуват жени, при които клиторъ може да е уголемен почти с размерите на мъжкия пенис, като тогава се касае за хипертрофия на клитора и обикновено е израз на хормонални промени (най-често високи нива на андрогените). Често тези жени са хиперсексуални.
Мастурбацията рядко води до увеличене на клитора. Стимулирането на клитора е възможно и по косвен път, например чрез стимулация на определени ерогенни зони, въображаемо съвокупление и др. При състояние на полова възбуда се забелязва уголемяване на размера на клитора за сметка на съдова конгестия, в резултат на което той се приближава към подлежащите тъкани. Самото уголемяване и увеличаване на размерите му е по-голямо и интензивно при непосредствено манипулиране върху главата му, и в по-малка степен при длуг тип стимулация – на ерогенни зони, размачкване на млечни жлези, въображае полов акт. Най-съществена физиологична реакция е отбелязана във фазата на пределното полово възбуждение от половия цикъл при жената, когато с помощта на поддържащите връзки и корена си, тялото на клитора се уголемява и щръква към лонната кост. В този процес активно участие взимат седалищно-пещеристите мускули. Малко преди настъпването на оргазма, клитора се съкращава на половина, което е показател за нивото на полова възбуда преди оргазма. Интересното е, че по време на самия оргазъм не се забелязва никаква специфична реакция на клитора. Едва 5-10 секунди след оргазма клиторът се връща към нормалните си размери, като неговото отпускане става много по-бързо, отколкото кривата на платото на оргазма.
При жената клиторът изпълнява двойна роля – на рецептор и на преобразувател на полови стимули и импулси за създаване на полово удовлетворение при жените. Неговата първостепенна роля се явява стимулацията на половата възбуда на жената. Не съществува връзка между размера на на клитора и неговата ефективност в процеса на полово стимулиране. Някои автори говорят за т.нар. главна роля на разполагане на клитора в предния край на симфизата в процеса на полов отговор при жената. Направено е предположение, че по-ниската поставеност на клитора благоприятства сексуаната възбуда във влъзка с контакта на отсрещното тяло. Т.е. главата на клитора може да се докосва до тялото на партньора и при енергичните движения на другия партньор да реагира с възбуда. Интересното обаче е, че когато пенисът се въведе във влагалището на жената, клиторът се отдръпва нагоре, и леко се скрива в тялото на жената. Оттук насетне само един доста плътен контакт между двете тела, могат да поддържат възбудата на клитора. Вероятно и тук се крие обяснението защо често жените изпитват силни оргазми, именно когато мастурбират или играят с вибратор, но не и от пряк полов контакт с възбуден полов член на мъжа въведен във влагалището. Компенсаторен механизъм на това скриване на клитора се явява контакта на пениса с малките срамни устни на жената. В случая, колкото по-дебел и по-възбуден е един пенис, и колкото по-тесни са малките срамни устни на жената, толкота възможността за реакция е по-голяма. Самата реакция се състои в това, че с проникването на пениса се придърпват и разтягат малките срамни устни и това влияе върху самия клитор, който както обяснихме е свързан с тези устни и завършва в горният им полюс. Т.е. налице е механично раздвижване на клитора. При силно разтегнато влагалище този механизъм не е пълноценен. В този случай се препоръчва страничното осъществяване на половото съвокупление, при което има апозиция между симфизата на мъжа и жената, т.е. те не се срещат, а проникването странично във вагината осъществява нейното разтягане напред.
Тялото на клитора може да се разглежда като основна зона на възбуден отговор на жената както на физически, така и на психични стимулации, които се изработват от висши центрове на мозъчната кора. Телцата на Пачини, които изпълняват роля на проприоцептивни рецептори, при значително налягане на определено ниво предават чувствени импулси, изработени под въздействието на соматични стимули. Не са известни нервни анатомични пътища, свързващи стимулируемите тела на клитора към приходящите окончания. Предполага се, че рефлексната дъга напълно координира гръбначния мозък с висшите корови центрове. Независимо обаче от ефективността на стимула на телесния източник, психичния компонент изпълнява винаги важна роля в създаването на интензивни полови усещания.
Отговорът на клитора на различни видове ефективни полови стимули (фантазии, порно, мастурбация, коитус) при всяка жена е различен, като и усещанията на удовлетвореност също са различни. Не е загуба на време преди полов акт жената да бъде стимулирана и чрез клитора.
Съществува една специфична ситуация, при която клиторът се налага да бъде отстранен оперативно (по една или друга причина). Сексологични изследвания показват обаче, че мастурбацията на жени без клитор се явява ефективен стимул, т.е. жената е загубила частично част от възбудната система, но малките срамни устни стават източник на еротичната възбуда, дотолкова, доколкото те са били възприемчиви и преди махането на органа. Достигайки до определена фаза на възбуда, тази жена трябва да бъде непрекъснато стимулирана, за да изпита оргазъм, т.е. пенисът трябва активно и непрекъснато да прониква във влагалището, без да спира и да се извежда навън, за да може жената да изпита оргазъм.
Трябва да се знае, че понякога клиторната глава на стимулация реагира с болка, а не с възбуда, като в случая възбудните игри следва да се започнат от тялото или корена на клитора.
Всяка жена, във всяка възраст, може да стимулира самостоятелно своя клитор и да изпитва поредица от оргазми, стига това да не противоречи на някои нейни интимни задръжки.


Веселин Веселинов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails